Търси
български
  • English
  • 正體中文
  • 简体中文
  • Deutsch
  • Español
  • Français
  • Magyar
  • 日本語
  • 한국어
  • Монгол хэл
  • Âu Lạc
  • български
  • bahasa Melayu
  • فارسی
  • Português
  • Română
  • Bahasa Indonesia
  • ไทย
  • العربية
  • čeština
  • ਪੰਜਾਬੀ
  • русский
  • తెలుగు లిపి
  • हिन्दी
  • polski
  • italiano
  • Wikang Tagalog
  • Українська Мова
  • Others
  • English
  • 正體中文
  • 简体中文
  • Deutsch
  • Español
  • Français
  • Magyar
  • 日本語
  • 한국어
  • Монгол хэл
  • Âu Lạc
  • български
  • bahasa Melayu
  • فارسی
  • Português
  • Română
  • Bahasa Indonesia
  • ไทย
  • العربية
  • čeština
  • ਪੰਜਾਬੀ
  • русский
  • తెలుగు లిపి
  • हिन्दी
  • polski
  • italiano
  • Wikang Tagalog
  • Українська Мова
  • Others
Заглавие
Запис
Следва
 

Божествената милост от снимката на жив Буда - част 2 от 4

2018-11-06
Lecture Language:English,Cantonese Chinese (廣東話)
Подробности
Свали Docx
Прочетете още
Целта на цялото ми учение е да ви изтегли нагоре. Това се има предвид под 84 000 метода на обучение. Някои хора се нуждаят от едно, други от друго, някои се нуждаят от глезене; а на други трябва да се скараш, за да напреднат. Към някои трябва да се отнасяш малко студено, за да се издигнат. А към някои трябва да се отнасяш топло, примерно. Някои хора се нуждаят от много „лекарство“ вътрешно. А други - да бъдат водени бавно. Външното и вътрешното трябва да са свързани; тогава човек може да напредва.

Аз не ви карам да обожавате външното проявление. Моите снимки, макар че са снимки, аз съм в тях. Защото все още съм жива, разбирате ли? Още съм жива. Всичко, свързано с мен, съдържа моята енергия. То е част от мен. Затова ме съдържа в себе си. И затова понякога ме виждате да излизам от снимката си. Това е причината. Аз съм навсякъде, тогава защо не и в снимката си, нали? Това не означава, че просто си седя в снимката, но също съм и в нея. Ето това е. Не че не съм там. Ако не съм вътре в снимките, тогава не съм „всеприсъстваща“, нали така? Аз съм навсякъде, значи съм и вътре в снимките. Това е вярно, защото още съм жива. Ако се изкачите до високите области, също ще ме виждате. Ако отидете в ада, също ще ме виждате. Да стоя вътре в една красива и чиста снимка - защо да не съм там и да се „забавлявам?“

Затова понякога, когато носите моя снимка, имате чудотворни преживявания. Или когато ядете нещо, което съм ви дала, или дрехите, които съм носила или докосвала, или върху които съм седяла, съдържат любовта ми, енергията ми е в тях. Аз съм навсякъде. Особено ако физическото ми тяло е било в контакт с него, тогава, разбира се, то съдържа моята енергия още повече. Всичко, което помислите, че е свързано с мен, ми принадлежи, разбирате ли? Ако кажете, че съм всеприсъстваща, тогава съществувам навсякъде в цялата вселена. Какво да кажем за специално място, запазено за мен. Например, моята снимка е мястото, което обитавам, как може да не съм вътре? Това е дори още по-специално, разбирате ли? Затова понякога чувате някой да казва, че съм отишла в дома му и съм седнала на стола. Дори да няма специално място в къщата ви, запазено за мен, аз пак идвам, колко повече се отнася за стола ми, защо да не седна върху него?

Така че, външните хора понякога не знаят. Те казват, че носенето на снимката ми е обожаване на статуя. Но не е така. Понеже още съм жива, затова цялата вселена ми принадлежи, включително и снимките ми. Затова можете да ги носите. Казвам: „Добре, обещала съм вече!“ Гарантирано е, нали? Не сме срещали Исус. Той може вече да се е издигнал в други области. Възможно е също Исус Христос да е вътре в кръста. Но не сме го срещали, не сме имали личен контакт с Него, затова вярата ни не е силна. Не можем да накараме един светски човек да вярва в нещо, което не е видял, защото така е устроен умът. Което можем да видим, познаем, хванем - значи съществува. Защото това е светът на съществуването, физически свят, и е много трудно да ни накарат да направим или да си представим абстрактни неща. Нуждаем се от нещо физическо, на което да се опрем, за да се обърнем към духовната страна. Затова носенето на снимката на жив Учител ви дава по-голяма вяра, отколкото носенето на снимка на някои починали личности, чиито лица не познавате. Не знаете дали това е било истинското му лице и дали той се е съгласил да бъде вътре в снимката, която носите, или не. Затова нямате вяра.

А ако нямате вяра, тогава е трудно да се свържете. Това е всичко. Защото двамата трябва да мислят един за друг, тогава могат да се свържат, разбирате ли? Ако единият човек мисли по един начин, а другият човек по друг начин, това няма да подейства. Например, ако Буда и Исус мислят за теб, но ти не знаеш дали Те съществуват или не, тогава това остава да виси във въздуха и няма връзка, затова не действа. Но аз съм още тук, много хора са имали множество чудотворни преживявания, така че те вече знаят, вече вярват. Виждат лицето ми и чуват гласа ми всеки ден, всичко е очевидно, тогава и от двете страни мислим един за друг. Аз винаги мисля за вас и вие винаги мислите за мен. Двете страни сме свързани в едно. Едно плюс едно е две, и тогава връзката е по-силна. Тогава е сигурна. Така че има разлика между носенето на моя снимка и носенето на други снимки, разбирате ли? (Да, разбираме.) Други снимки, на които не сме виждали или не познаваме човека. Но снимките на хора, които сме срещали и познаваме, имат по-голяма стойност. Дават ни по-силна вяра. Това е всичко. Но е странно!

Тези, които практикуват усърдно, които вярват изцяло в Бог и Буда, тогава в живота им има по-малко проблеми и болестите им също намаляват. Дори да са болни, няма значение, чувстват, че това не е важно, нали? Не че си търсят болести. Ние, духовно практикуващите, сме естествено по-леки, не че искаме да бъдем болни. Но все пак, ако сме болни, приемаме това; не го взимаме толкова насериозно. Така ли е? Ако нямаш ключа към духовността, дори и да имаш здраво тяло, няма особено голяма полза. Има много хора, които са здрави физически. Изглеждат много здрави, с розови бузи, красиви и млади, но тяхната духовност е много ниско. Те не разбират за какво говорите. Изобщо не се интересуват от въпросите за духовността. Това не ги интересува. Забавно е, нали? Много хора изглеждат красиви, но нямат чар, когато си отворят устата, така ли е? Говорят грубо или глупости. А духовно практикуващите са красиви по един неописуем начин, толкова са харизматични.

Преди малко, това, което каза тази жена, ме накара да се почувствам щастлива. Поне съм повлияла на много хора. Духовната им практика се подобрява. Което означава, че напредват, разбирате ли? Преди, например, са се променили от невегетарианци към вегани. Преди сте можели да ги учите на каквото и да е, но сега има само един директен начин, който е да бъдат вегани, примерно това. Много групи се промениха. Много хора говорят за това. Аз не знам много и не чета вестници. Но казват: „Откакто Учителят дойде в Тайван (Формоза), писателите започнаха да пишат по-добре, малко подобно…“ Казват: „Малко подобно на Учителя.“ Преди, в много храмове не казваха на хората да ядат вегетарианска храна, ако искат да получат трите убежища.

Сега публикуват във вестниците съвсем ясно: „За да получите трите убежища, трябва да бъдете вегани няколко дни в месеца.“ Така ли е? Преди положението не беше такова. Когато аз приемах трите убежища, никой не спомена, че трябва да се яде веганска храна, какво остава да се публикува във вестниците. Тогава бях веган, но останалите хора не бяха вегани и никой не го спомена.

Но когато казах, че като практикуваш този метод, ще бъдеш освободен в този живот, тогава бяха изненадани. Просто приемате трите убежища и сте освободени от трите пътя на страдание. Значи, няма да бъдете осъдени да отидете в ада или да станете демон или животно и ще се преродите в щастлив човек. Докато, за да практикуваш този метод, трябва да бъдеш веган и да медитираш два часа и половина на ден и да посещаваш групови медитации и да спазваш предписанията. Тогава ще бъдеш освободен в този живот, но те не вярват на това. Странно е, нали?

Така че, нека ви кажа: въпреки че хората са еднакви вътрешно, тяхното ниво на себепознание е различно. Затова, много хора са съвсем невежи духовно. Те не вярват в карма, или не вярват в следващия живот, не вярват в прераждането. Въпреки че външният им вид е на човек, духовното им ниво е все още на А, Б, В. Ето защо не всеки може да бъде научен.

Например, макар че вие и аз сме еднакви, нашето ниво на жертвоготовност е различно и степента ни на кураж е различна. Когато бях в търсене на Дао в миналото, можех да изоставя всичко, включително и живота си. Например, ако Буда се беше появил и казал: „Ако умреш сега, ще те направя Буда веднага“, щях да го направя моментално. Бях достигнала до това ниво. Затова беше бързо. Може би съм практикувала дълго време, в безброй животи, затова имах такива мисли, такива действия и духовното ми ниво е естествено такова, разбирате ли? Тогава имаше други, о, Боже! Дори да ги молиш, няма да помислят за Дао.