Подробности
Свали Docx
Прочетете още
Още нещо за британците. Има много неща, може би съм забравила доста. Ще ви разкажа нещо, което си спомням, между другото, щом вече говорим за Англия. Една от съседките дори ми показа как да пера дрехите си. Каза, че дрехите се перат по-бързо и по-лесно след ден или няколко дни носене, отколкото ако ги носите много дълго, защото петната, потта и мазнината от кожата се задържат по яката и така нататък. В такъв случай, първо трябва хубаво да ги изтъркате с четка и сапун, преди да ги изперете в пералнята. Дори на такива неща ме учеха. Не бях искала никакви съвети. По онова време бях тийнейджърка, не говорех много и още учех английски, най-вече като четях вестници и други подобни неща. И тогава една от съседките – дори не близка съседка, а по-далечна, може би на няколко пресечки, но аз живеех по-близо до провинцията, така че го казвам само за сравнение, и тогава нямаше големи жилищни блокове или сгради освен колежа – и тя каза: „Знаеш ли какво?“ Тя не ме познаваше. Попита ме: „Откъде си?“ Казах ѝ, че съм дошла от О Лак (Виетнам) да уча, и така нататък. Тя каза: „О, вчера мина покрай къщата ми, ето там“. Показа ми я – малко по-далеч, може би на 100 метра. Каза: „Вчера дъщеря ми те е видяла да минаваш и ми каза: ‘Мамо, о, видях най-красивото момиче, което някога съм виждала’“. Не можех да повярвам. Никога не съм смятала, че съм красива. По-големи момичета и дори по-големи братовчедки са ме тормозили и дразнили. Бях дребна, крехка. И някои момчета ме дразнеха и правеха подобни неща в училище – тормозеха ме. А едно момче дори ми удари шамар без причина. Не каза защо, просто дойде и ми удари шамар. Тогава дори не знаех как да се защитя, макар че вече бях учила малко кунгфу. Но бях много срамежлива и много затворена. Това беше в О Лак (Виетнам). Така че никога не съм се смятала за красива. И сега не мисля така. Но видях някои мои снимки, които ми пращаха с работния ми график – например, когато цитираха моя беседа или нещо подобно, слагаха и моя снимка. Видях, че на някои снимки изглеждам красива. Помислих си: „О, коя е тази жена?“ От фотоапарата е, добрият фотоапарат прави снимките такива. Понякога е много красиво, понякога – не. Животът може да ви донесе малко радост, удоволствие в някои моменти. Но когато бях по-млада, нямах много приятели. Нямах най-добра приятелка или нещо подобно. Родителите ми не ме пускаха никъде с никого, освен да ходя на училище и да се прибирам вкъщи. Но няколко приятели, да ги наречем, от моето и от съседното училище, ме канеха у тях и така нататък. Това беше хубав спомен. И съседите ми винаги ми даваха нещо за ядене, ако се отбиех при тях или минавах покрай тях на път за училище. Винаги ме викаха да вляза и ми даваха оризова каша или пържен ориз, и в началното училище, и в гимназията. Предполагам, че изглеждах дребна и хората се чувстваха по-загрижени за едно малко момиченце. В Англия също, съседите ми даваха разни неща, канеха ме да хапна. Например, ако правеха картофи с друга храна – може би като предястие или нещо подобно – ми казваха: „Горещо е, изчакай“. А след малко ми казваха: „Сега можеш да ядеш“. Виждате колко мили са англичаните. Бяха много добри към мен. Предполагам, че хората по света го знаят, защото навсякъде, където са отивали британците, после създаваха Британската общност, и хората още ги харесват, обичат ги и се отнасят към англичаните много добре, посрещат ги с отворени обятия. За разлика от много други колонизатори, които хората не искат да се връщат дори на посещение. Така съм чувала. Не знам със сигурност дали е така. Но британският паспорт все пак остава един от най-добрите в света, един от най-добре приеманите в света. Така го усещам. Мисля, че хората по света го знаят. Затова мнозина идваха в Англия с лодки и като нелегални имигранти. А британците, англичаните, правителството преди приемаха всички. Едва напоследък може би не ги посрещат толкова радушно, защото трябва да работят с другите съседни страни, за да не насърчават хората да преминават през тях или през съседни държави като имигранти и да се превърнат в тежест за страната си още от самото начало. А понякога някои от тези нелегални имигранти създават проблеми и в някои случаи дори раняват местни хора или полицаи. Това е много жалко. Великобритания е една от най-добрите страни – мирна, справедлива, дружелюбна, любяща, добра, състрадателна и свободна. Все още е много по-свободна от някои страни в Европейския съюз. Заради законодателството на Европейския съюз, те стават по-ограничени, по-малко дружелюбни и по-малко гостоприемни отпреди. Съжалявам за това. Преди можех да пътувам из Европа, където поискам, защото все още нямаше ограничително законодателство на Европейския съюз. Това е един от недостатъците. Но ще работят по въпроса и нещата ще се подобрят. Много правителства смятат, че трябва да правят едно или друго, за да подобрят системата си или да защитят гражданите си. Но понякога, ако системата прекалява, това може да се усеща като потискащо, като прекалено контролирано. Понякога наистина се чувствам така по отношение на личните си банкови сметки и подобни неща. Вече ви казах, че понякога внасям пари в банката, докато се съберат достатъчно, за да можем да ви купим малък или голям център. От банката ми казаха, че нямам никакви нарушения и пр. Попитах: „Да, тогава защо толкова ограничавате постъпленията и плащанията ми?“ Няма значение, както и да е. Парите не са най-важното. Ако имаме пари, купуваме. Ако нямаме, не купуваме. Това винаги е бил моят принцип и се придържам към него каквото и да става. Англия все още е много удобно място за живеене. Предполагам, затова хората искат да дойдат да живеят в Англия. Мисля, че Англия и много други страни също са добри. Мисля, че това зависи и от правителството, и от връзката ви с тази страна. Каквото се случва, просто се случва. Все пак, живейте добре. Продължавайте да живеете. Аз продължавам да живея, независимо дали живея добре или не. Палатката ми е също толкова добра, колкото и дворец или къща, които служат само за живеене. Така или иначе не ви трябва много. Днес имаме тази система за доставки. Много е удобно да живееш където и да е. Просто ти носят нещата там, където живееш. А ако нямате къща, можете да използвате адреса на съсед и да чакате там доставката си. Тази система е много удобна за мен. Просто понякога не идват на обещаната дата, защото нямат достатъчно персонал или нещо подобно. Или нещо се случва с доставчика. Или понякога ти изпращат погрешна стока. Тогава трябва да я върнеш или да я задържиш, зависи с колко време разполагаш. Но днес да живееш където и да е, дори в джунглата, е доста удобно. Не бих ви посъветвала да отидете да живеете в Амазония и да се смесвате с местното коренно население. Просто ги оставете на мира. Те не са свикнали с хора извън собствения си свят. Някои никога не са го напускали. Живеят сред природата с това, което БОГ им дава. И имунната им система не е много силна. Така че, ако отидете, може да нарушите спокойствието им или да им предадете някаква болест, която за тях е нелечима, защото нямат съвременна медицина. Те нямат болници. Нямат лекари, освен местния лечител. Нямат всички необходими неща, нито леснодостъпни начини да се лекуват. Защото ние живеем в смесено общество още от детството си. Нашето тяло изгражда много видове защитни системи, но тяхното – не. Те живеят заедно в своята чиста, неопетнена, естествена среда, закриляна от БОГ. Никога не причиняват зло. Нямат негативни мисли, които да ги разболяват. Не са създали никаква лоша карма, която да им носи каквито и да е лоши последици. Затова по-добре не отивайте да ги безпокоите и по-добре хората по света да не се приближават до тях. В една страна, забравих коя… където има коренни жители дълбоко в джунглата или в Амазония, дълбоко в джунглата на собствената им страна. Правителството забранява на всички да се приближават на по-малко от три мили от тях, което е много добра защитна мярка от страна на правителството. Мисля, че всяка страна, в която има коренни жители, които никога не излизат и никога не са виждали никого, трябва да има същия закон, за да ги защити. Защитавайте коренните жители с всички възможни средства, защото те са невинни, уязвими и пазят тропическите гори! Те не знаят много за това как да се защитават. Живеят, уповавайки се на благословията на Небесата и на БОЖИЯТА Милост. Те не отиват да създават проблеми на никого. Не крадат; не причиняват никаква вреда на никого. Затова, моля ви, просто ги оставете на мира. Между другото, това не е лекция за защита на коренните жители. Просто не знам защо, между другото, си спомням това. Вече съм говорила много неща за това как да защитаваме коренните жители по света, но винаги мисля за тях – колко са беззащитни и колко уязвим е животът им. И ми е много, много мъчно. Не за това, че живеят там сами или отделени от другите, просто ми е мъчно, че т. нар. цивилизовани хора може да отидат, да ги обезпокоят и да им занесат болести и какво ли не, без да се замислят, без дори да го осъзнават. Затова се надявам всички правителства да помислят повече как да защитят тази уязвима група хора и да научат своите цивилизовани граждани да не ходят там да ги безпокоят, а още по-малко да отиват да унищожават горите им, дома им, спокойствието им. Молете се БОГ да ги закриля. Амин. Photo Caption: „БОГ наистина дава, когато доставчикът пропусне“
