Любов към всички същества и любов, която надхвърля пространството и времето: Избрано от „Любовта на вековете“ от Върховния Учител Чинг Хай (веган), част 1 от 2

Днес за нас е чест да представим „Част 2: Любов към всички същества“ от книгата „Любовта на вековете“ от Върховния Учител Чинг Хай. Първата поема, „Думите на едно прасенце“, изразява благодарността на едно прасенце и майка му към техните човешки стопани, а по-късно – тяхната болка и мъка, когато осъзнават, че прасенцето ще бъде убито за месо от животни-хора за човешка консумация. Втората поема, „Представи си, че си ти!“, описва ужасните условия, които животните понасят в индустрията за месо от животни-хора.

Част 2: Любов към всички същества

Думите на едно прасенце (Lời Lợn Con)

Денят, в който те срещнах за пръв път, бе денят на моето раждане. Бях розов и закръглен, и толкова пълничък, весело лудувах с Мама.

Ти ме погледна любящо, похвали ме: „О, толкова закръглен, какво сладурче!” Всеки ден минаваше да ме видиш и носеше студена вода и вкусни вегански лакомства...

Мама и аз бяхме толкова трогнати, твоята доброта беше по-ценна от злато. Аз водех мирен живот под твоите грижи и защита. Напълнявах с всеки изминал ден, само ядях, почивах и играех...

Толкова прекрасна беше тази утрин. По небето се носеха облачета. Сгушени един до друг, мама и аз не подозирахме каква опасност ни грози!

Двама мускулести млади мъже, силни като тигри и слонове, натъпкаха телцето ми в една ужасна клетка. Край! Нямаше път за бягство! О, БОЖЕ, какъв беше този ад?

Аз заридах от страх и ужас: Майчице, майчице, моля те, спаси ме! О, стопанино, моля те, бързо, ела защити ме! Спаси живота ми, та аз съм още в крехка възраст!

Мама плачеше от мъка, сълзи на отчаяние пълнеха очите й. Необятното Небе не би могло да побере тази страшна емоционална болка!

Стопанинът ми се извърна, ръцете му брояха бързо купчина пари. Нещастен се търкулнах в дъното на камиона, разбитото ми сърце ме болеше повече от тялото!

Двамата млади мъже си бърбореха: „Това прасенце ще бъде толкова вкусно! Утре ще го заколим, за да отпразнуваме раждането на току-що роденото от жена ми бебче!”

О, каква ирония е животът. Душата ми е сломена. Сълзи преливат в сърцето ми като течащи потоци от кръв.

Мислех, че ме обичаш, щом се грижиш за мен. Но всичко е било преструвка, за теб - печалба и изгода само!

Утре тялото ми ще бъде накълцано на парчета, плътта и костите ми ще бъдат подложени на мъчение, само за да могат хората да се веселят на щастливия си празник.

На вашите деца и на децата на другите пожелавам дълъг живот, за да остане заедно семейството и да не преживее моята съдба...

Моля се цялото семейство да живее благородно. Да бъдат хора през много животи. И никога да не се раждат като прасета, вечно плащащи дългове кармични!

Уви, сбогом, живот... Боли ме за милата ми страдаща майка. Облян съм в сълзи... О, мамо! Мамо... Майчице...

Представи си, че това си ти!

Затворен в мръсна, тясна, малка клетка, не знам дори как да кажа п-р-о-с-т-р-а-н-с-т-в-о. Газещ в мръсотия, и урина, и смрад, никога не усещам слънцето или ветреца по кожата си! Те само за човешките ли същества са отредени? Не мога да се обърна ни наляво, ни надясно. Тъпчат ме насила с лекарства, докато обезумея! Задушавам се по пладне, замръзвам нощем. Чист въздух? Какво е това, за Бога? Гушкане на бебетата? Можеш да ги стъпчеш! Или ще умрат от студ и мръсотия. Ако оцелеят, ще бъдат изядени в самото начало на такава крехка възраст! О, всички Богове!!!

Дори не мога да опиша кошмара си. От цялата човешка раса - грижа ли го е изобщо някой?! Изживявам в ужас и страдание цял живот единствено за тяхно удоволствие = една кървава хапка! Понасям тежко пътуване в камиона прав, за да бъда расфасован на парчета или за да вися, вързан за един крак от тавана! И да ми прережат гърлото, като на най-лош престъпник. Вътрешности и кръв, валящи се навсякъде, сред плач, молби и агонизиращи писъци! Как може някой да издържа или да се наслаждава на такава гледка? Всички ли са неми, глухи и слепи?

Откога хората са станали толкова жестоки, изгубили изцяло любящата си, милосърдна същност? Те ритат, мушкат, режат и измъчват. О, болката е просто непоносима! Аз викам за помощ! ... Има ли някой?!... Как може да има само кръв, кръв и кръв навсякъде? Между тези тесни, мрачни, изпълнени с ужас стени няма никой, освен брадви и сенки. Сенките са силни, брадвите са остри. Ужасен съм; аз съм малък, треперещ, безпомощен. О! Ако не знаете дали има ад, елате и вижте – тук, никъде другаде! Скъпи Човешки приятели, как може да е така? Защо, защо, защо трябва да ме измъчвате и ядете?

Представи си, че си ти. Представи си, че е член на Твоето семейство!“