Подробности
Свали Docx
Прочетете още
След като се борим толкова дълго без резултат, ще осъзнаем, че истинското препятствие, което трябва да преодолеем, сме самите ние, нашите погрешни предразсъдъци и неблагоприятните ни навици, които ни пречат да изпитаме любов и щастие.Планината съм аз, планината на страха. Трябва да спечеля битката или трябва да изчезна от тази сянка на черната магия, или ще умра сам... в страх!Скоро ще свикнем толкова с болката, че вече няма да можем да разпознаем щастието, когато то се върне отново! Като бедните, които се задоволяват с малко.Скоро ще свикнем толкова с живота в самота, че никога няма да можем да живеем заедно, като дивите мечки, родени на Северния полюс, които познават само зимата!Колкото повече се опитваме, толкова повече се проваляме. Като дъждовете - младостта се търкаля по хълма. Любовта и чувствата ръждясаха като машини без употреба!Планината съм аз, планината на страха. Трябва да спечеля битката или трябва да изчезна от тази сянка на черната магия, или ще умра сам... в страх!От хилядолетия насам нашият свят е обхванат от конфликти и бедствия. Пред лицето на трагедията човечеството често е мечтало за едно чудно място, където бедствия, глад и бедност са непознати – изгубеният Рай, забравената Родина. Мечтаем за деня, в който ще можем да се върнем в Небесното Царство, където царят състрадание, щастие и мир. Песента „Изгубеният хоризонт” изразява тази обща мечта на човечеството.Мечтали ли сте някога за място, далеч от всичко, където въздухът, който дишате, е мек и чист, децата играят на зелени поляни, където звукът на оръжията никога повече не разбива мечтите ви.Мечтали ли сте някога за място, далеч от всичко, където зимните ветрове никога не духат и живите същества имат място да растат, където звукът на оръжията никога повече не разбива мечтите ви.На много километри от вчера, преди да стигнем утре, има изгубен хоризонт, който чака да бъде открит, има изгубен хоризонт, където звукът на оръжията никога повече не разбива мечтите ви.Всяка раздяла и сбогом са пропити с тъга. Просто за миг - вътрешните емоции и външният пейзаж се разделят; нашите светове се разкъсват. Остава само споменът за изгубения рай. „Входът на пещерата Върхът на планината Отъпканата пътека хиляда години, за да се насладиш на отражението на луната...“ Ако някой ден човек се върне на мястото от миналото, небесната мечта все още витае като преди.Прасковени листа, разпръснати по пътя към рая Мелодичният поток и авлигата се сбогуват тъжно Половин година в земята на феите - една крачка в земното съществуване Краят на отминалите мечти и останалото от любовта! Изтъркани камъчета, изсъхнал мъх Водата тече, цветята се носят по водата Жерав се издига към високото небе Небесата и Земята се разделят в този момент завинаги Входът на пещерата Върхът на планината Отъпканата пътека хиляда години, за да се насладиш на отражението на луната...Има едно мечтателно цвете, наречено „Не ме забравяй“ („Незабравка“), чийто оттенък наподобява цвета на небето. „Не ме забравяй“ смирено ни напомня за вечния призив на Бог никога да не Го/Я забравяме - нашия даващ всичко Създател.Божията Любов към нас е винаги вярна, страстна и безусловна. Но в този забързан свят, ние често сме разсеяни и отдръпнати от Него/Нея, преследвайки безплодно илюзорни земни желания, живот след живот. Един ден ще се събудим и ще осъзнаем, че вечното блаженство, което търсим, е точно тук, в прегръдката на нашия Най-Възлюбен, нашия Най-Велик Отец на Небесата.Сега бихме искали да представим инструментално изпълнение на песен, композирана от Върховния Учител Чинг Хай със същото заглавие, „Не ме забравяй“. Моля, насладете се.
